We are searching data for your request:
Upon completion, a link will appear to access the found materials.
Името на Куинджи винаги е било забулено в гатанки. Много неразбирателства в живота постоянно пораждаха разговори зад гърба му. Картините му обаче бяха изключително ясни, ясни и реалистични.
Още от първата си картина „Забравеното село“ амбициозният художник го накара да говори за себе си като за верен творец. Картината рязко грабна един миг от сивия и окаян живот на забравен, безполезен народ, показа наближаващата смърт на селото и в резултат на това още по-голямо обедняване на жителите му.
Целият вид на платното вдъхва безнадеждност, копнеж и униние. Ръждиво-мръсни бои дори е написана самата природа. Черни, гнили къщи, с прозорци с мъртви очи на прозорци, които не гледат никъде.
Пътят внимателно обикаля този застрашен ъгъл и бяга в далечината, където небето все още е светло. Да, там, на хоризонта, има нежно синьо небе и дори самото синьо е разредено с мръсно зелено над самото село.
Вижда се, че есента е на двора, дори сеното не е било събрано в чисти купчини, а безнадеждно изхвърлено точно в двора. Да, и самият двор, не. Може би, някога е имало ограда, но сега от нея са останали само няколко трупи.
Кльощава крава вика на собственика му, но той е зает със собствен бизнес. Лицата му не могат да се видят, но цялата фигура на селянина говори за тихо смирение и тихо отчаяние. Останал ли е някой в този ъгъл, забравен от Бог? Ще успее ли този човек с единствената си крава да оцелее през следващата зима, никой не се интересува.
Навсякъде има мръсотия, бедност, оскъдица. Изглежда, че самата природа не иска да озари дните с това село поне с някаква растителност. Копнеж и безнадеждност.
Куинджи успя да отрази толкова силно цялата непривлекателност и трагедия на момента, така че запълни картината му с потискащо настроение, че работата му на изложбата на художници спечели първо място.
Живопис Сикстинска Мадона
